Как е възникнала спермограмата?

За първи път, спермограмата като метод на анализ е била предложена още през 1677 година от холандеца Антони Ван Льовенхук. Интересното е, че първоначално Льовенхук използвал микроскопа (тогава проста система от лещи) за определяне качеството на тъканите от плат, с които търгувал. Недоволен от своя прибор, той решил да го усъвършенства, с което влязъл в историята на човечеството. През 1677 г., за първи път, освен други вещества и предмети, той изследвал и спермата, като описал в нея наличието на т.нар. семенни зверчета. В последствие той продължил да взима порции сперма и от други мъже, като установил, че не при всички е еднаква, т.е. при едни семенните зверчета били в изобилие, при други в по-малко количество, при трети липсвали. В свое писмо до Британското Кралско общество, Льовенхук предлага метод за определяне на виновниците за безплодието в бездетните двойки по пътя на микроскопския анализ на спермата. За съжаление, това се приема с доста консерватизъм, и нужни на медицината стават близо 150 години, за да престане да счита сперматозоидите за паразитни микроби, които обитават спермата на мъжа. На практика, активното използване на спермограмата в медицината, започва в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато започва възраждането на научните постижения. Тогава се формулират и първите норми за спермата, които с времето биват доизглаждани.

Кои са основните показатели на спермограмата:

1.       Количество еякулат – от 2 до 5 ml.

2.       Цвят – млечно-бял.

3.       Мирис – кестенов, според някои бадемов.

4.       рН – 7.2 – 7.4.

5.       Време на сгъстяване – 3 - 5 минути.

6.       Време на втечняване - 20 - 40 минути.

7.       Вискозност – 0 - 5 mm.

8.       Количество сперматозоиди в 1 ml – 60 - 120 mln/ml.

9.       Количество сперматозоиди в целия еякулат – 120 - 600 mln.

10.       Подвижност на сперматозоидите:

10.1.            Активноподвижни – 60 – 70 %;

10.2.            Слабоподвижни – 10 - 15 %;

10.3.            Неподвижни – 20 – 25 %;

11.   Количество на живите сперматозоиди – 70 – 80 %.

12.   Количество на мъртвите сперматозоиди – до 20 %.

13.   Общ процент патологични сперматозоиди – до 20 %.

14.   Сперматогенезни клетки - общ процент – 1 – 2 %.

15.   Левкоцити – до 10 в зрителното поле.

16.   Еритроцити – не.

17.   Епителни клетки – 2 – 3.

18.   Кристали на Бехтер – единични.

19.   Лецитинови зрънца – множество.

20.   Слуз – не.

21.   Спермаглутинация – не.

22.   Микрофлора – не.

23.   Специални проби:

23.1.         Резистентност – 120 и повече минути;

23.2.         Метаболитна активност – 60 и повече минути;

23.3.         Спермена умора – процента на повдижните форми през 1 час намалява на 10%, след 5 часа – на 40%.

23.4.         Скорост на движение на сперматозоидите – 3 mm/min.

23.5.         Скорост на движение на спермата – 18 km/h.

Съществуват и редица други показатели от имунологично и биохимично естество, които се изследват в специализираните лаборатории и имат важно диагностично значение.

Изисквания, свързани със спермодаването: 

За спермодаването, което е необходимо за изследването, мъжете трябва да изпълнят няколко основни изисквания:

-         абсолютно полово въздържане – както от секс, така и от мастурбация и полюции – за 4 – 5 дни;

-         в дните на въздържание следва да не се употребява алкохол, цигари, наркотици, вредни вещества, медикаменти, да се спазва благоприятен хранителен режим, с пълноценно хранене и почивка, за да се установят най-оптималните суловия на спермопроизводството;

-         не следва да се носят тесни панталони, пристягащо бельо;

-         не трябва да се прилагат вани по време на баня, а да се ползва душ, с умерена топлина на водата.

В лабораторията, най-добре спермата се дава чрез мастурбация (препоръка по Световната Здравна Организация), рядко някои лаборатории предлагат прекъснат полов акт, който напоследък се отрича. Причината за отхвърлянето на последната методика за добиване на сперма се състои във факта, че в порцията сперма могат да попаднат клетки от вагинален произход, вкл. и микрофлора от вагината, което да компрометира показателите. Не трябва да се ползва сперма от презерватив, тъй като съприкосновението с химичните вещества по кондомите, както и от гумата, следва загуба на подвижност на сперматозоидите. В случаите на импотенция се използва и електроеякулация на пациента под обща анестезия, като през ануса се въвеждат електроди и по такъв начин се определя честотата, с която ще се предизвика семеизпразване. В някои случаи на аспермия, взимането на проби става по оперативен път.Спермата не следва да се преохлажда или да попадана на пряка слънчева светлина и някакъв тип затопляне. Важно е, цялата изхвърлена при еякулацията сперма да бъде събрана в лабораторния съд. Загубата дори на една порция (особено първата) може значително да промени резултатите на изследването. При изпълнението на тези изисквания, могат да се избегнат редица грешки в показателите на спермограмата. Това е особено важно при мъжете, които водят борба с безплодието.  Не е желателно а се донася сперма, добита в домашни условия. В някои случаи, може да се направи изключение, като на изследвания мъж се дава специален контейнер за съхранение на спермата до лабораторията.

Бележки върху анализа на спермограмата:

Времето на втечняване е първият изучаем показател. Изхвърлената сперма, по правило, представлява коагулат, т.е. не се явява съвършено течна. В продължение на известно време, еякулата става течен под влияние на ензимите от простатната жлеза, които се съдържат в семенната течност. Втечняването се определя по изменението на вискозността на спермата. За това, еякулата, събран в специален шприц-уред, се пропуска през специална игла. Вискозността се измерва по дължината на “проточване на конеца”, който се създава от прокапващата капка. Спермата се счита за втечнена, ако “кончето” не превишава 2 cm. Нормалната сперма се втечнява за 20 – 40 минути. В някои лаборатории е прието времето от 60 минути. Ако втечняването се проточва във времето, или не настъпва, то следва да се търси проблем във функционирането на простатната жлеза.
 
Връзка между времето на втечняване на еякулата и мъжкото безплодие не е открита. Вероятно вискозността на спермата не оказва пряк ефект върху нейната оплодителна способност. Все още е спорен въпроса за съдбата на сперматозоидите в коагулата на спермата. Трябва да се знае обаче, че повишената вискозност на спермата, насочва към дисфункция на простатната жлеза, което означава нарушение в биохимичния състав на семенната течност, а това в редица случаи е причина за безплодие.

Анализа на невтечнената сперма може да доведе до грешки в определянето на концентрациите и подвижностите на сперматозоидите. Затова, за определяне на другите параметри на еякулата, специалистите изчакват пълното втечняване, или добавят в спермата специални химични вещества, които ускоряват разтварянето.

Обем на еякулата – това е една от най-важните характеристики на спермата. Заедно с концентрацията на сперматоидите, този показател дава представа за общото количество на сперматозоидите ицхвърляни при изпразване на мъжа. Обемът не следва да бъде по-малко от 2 ml. При по-малко от 2 ml следва да говорим за олигоспермия и да търсим проблем. Трябва да се знае, че дори и в малкото количество еякулат да има сперматозоиди, т.е. да са във висока концентрация – например над 40 милиона, то намаленото количество обем, показва заплаха за оплодителната способност на спермата.

При изхвърлянето на сперматозоидите във влагалището, то те попадат в агресивни условия. Киселата среда на влагалището е пагубна за сперматозоидите и голяма част от тях загиват в продължение на 2-3 часа. За това време, най-подвижните и най-здравите следва да преодолеят бариерата на маточната шийка и да попаднат в маточната кухина, за да се насочат към яйцеклетката. През целият си път, те могат да бъдат уязвими. Семенната плазма (семенната течност) за известно време алкализира средата на влагалището, като намалява киселинността му, с което подпомага на сперматозоидите да попаднат в матката, преминавайки през също алкалната среда вече на маточната шийка. Ето защо, малкият обем на семенна течност е притеснителен, въпреки големият брой сперматозоиди, т.е. няма да има кой да създаде нормални условия за преживяване на сперматозоидите. Освен това, семенната плазма, е важна и за самото хранене на сперматозоида, който консумира определени вещества, нужни му за оцеляване и живот.

Друга немаловажна функция на семенната плазма е способността й да преодолява имунния конфликт, който се образува в женското влагалище, тъй като за жената, сперматозоидите се явяват чужди клетки, които имунната система счита, че трябва да унищожи. От тази гледна точка, обемът също има важно значение. Още доста важни свойства на семенната течност тепърва предстои да бъдат установени.

Важно е да се знае и още един физиологичен феномен, а именно, че прекаленият обем еякулат, също не се толерира от женското влагалище, тъй като неговата вместимост (т.е. количеството, което попада в т.нар. приемник на спермата – рецептакулум) е 5 ml. Останалият еякулат изтича от влагалището. Част от еякулата се полепва и по половия член.

Ето защо, пациентът следва да даде и последната капка сперма, и пълноценно да бъде събрана като количество, за да не се получи грешно тълкувание на резултатите от анализа. Следва да се има предвид, че най-богата на сперматозоиди е първата порция от спермата.

В случаите на т.нар. ретроградна еякулация ( семеизпразване в пикочния мехур на мъжа, а не през уретрата навън), оргазъм настъпва, но сперма не се появява. В тези случаи следва да се анализира порцията урина след изпразването за наличие на сперматозоиди и да се предприемат изследванията нужни за преодоляване на тази патологична еякулация.
 
Цвета на еякулата е доста относителен показател. Традицията да се записва цвета и мириса на спермата е останала от старите лекари през 19-ти век, когато с тези признаци се класифицирали химичните вещества, а също и течностите в организма. Днес цвета и мириса на еякулата не носи голямо диагностично значение и Световната Здравна Организация не дава препоръка за задължителното им фиксиране при изследвания, но следва да се имат предвид – например при хемоспермия – розово оцветяване на спермата от еритроцитите на кръвта. При болшинството мъже, спермата има седефен цвят, като при различните мъже, дори и при един и същи мъж, могат да се наблюдават отенъци в цветовете – жълтеещ цвят, бяло-сивкав цвят, перлен отенък и др.

Водородният показател, или известното рН, показва каква е киселинността или алкалността на спермата. Това е важен показател, който служи за определяне на нарушенията в репродуктивната и половата функция на мъжете. Нормалният еякулат има рН между 7.2 и 7.4, в някои лаборатории се приема алкализация до рН 8.0. С други думи, спермата има леко алкален (основен, базисен) характер. Измененията в този показател обаче, ако няма никакви други нарушения, не свидетелства за спермена болест, а вероятно за някаква диетична грешка и променени условия на живот, което със специални режими може да се отхвърли или установи при нужда.

Кинезиграма на сперматозоидите – представлява показател, който определя подвижността на сперматозоидите, като тя дава четири групи резултати:

1/ Категория А – тук се отнасят сперматозоидите с бързи и праволинейни движения, чиято скорост на движение е не по-малка от 0.025 mm/s (т.е. не по-малко от половината от собствената клетъчна дължина в секунда).

2/ Категория В – тук се отнасят сперматозоидите, с по-бавни, но също праволинейни движения, чиято скорост е по-малка от  0.025 mm/s, но траекторията им на движение е права.

3/ Категория С – в нея попадат сперматозоидите, които се движат неправолинейно, както и тези които се движат на едно място, или се извършват кръгови движения, т.нар. гонене на опашката.

4/ Категория D – това е категорията на напълно неподвижните сперматозоиди.

В еякулата на мъжа винаги присъстват всички категории подвижност. Обикновено повечето неподвижни сперматозоиди от категория D (между 40 и 60%) са мъртви или умиращи от старост сперматозоиди. Поради това, колкото е по-малко въздържанието през семеизпразване, толкова по-малко са неподвижните сперматозоиди в еякулата. Много бързите праволинейно движещи се сперматозоди от категория А (между 40 – 60%), са здрави, но млади сперматозоиди, които са били сформирани неотдавна в тестисите. Непрогресивно-подвижните сперматозоиди от категория В обикновено 10-15%, като правило са или с нарушения в структурата на шийката и камшичето си, или част от тях са стареещи. Най-малко са сперматозоидите от категория С (между 5 и 15%)

В нормалната фертилна сперма, прогресивно-подвижните сперматозоиди (А+В) следва да не са по-малко от половината, а бързите прогресивно-подвижни (А) не по-малко то ¼. На подвижността на спематозоидите влияят много фактори. Важни фактори са температурата. Като важен фактор се явява температурата: при температура на тялото около 37°С, скоростта на движение е максимална, при стайна температура – намалява, при температура около 10°С сперматозоидите почти не се движат. Нерядко, сперматозоидите биват отнасяни към категория В, поради съхранението им на стайна температура. Ако същите сперматозоиди се поставят при  37°С, те попадат в категория А. Поради това, микроскопите за изследване биват снабдявани със специални апарати, доставящи максимално комфортна температура на сперматозоидите, орегулирана към телесната от около 37°С.
Съществуват и методики, позволяващи да се разбере какво количество сперматозоиди сред неподвижните се явяват живи. Затова спермата се оцветява със специалното багрило еозин. Това вещество с червен цвят не може да проникне през обвивката на сперматозоидите, но обвивката на умрелите клетки бързо се разрушава и то ги оцветява в червено. Даденият метод има смисъл да се приложи при съмнение за акинозооспермия – пълна неподвижност на сперматозоидите, за да се изясни свързана ли е неподвижността със смърт, или с нарушения в двигателния апарат на сперматозоида.

Аномални сперматозоиди с уродлива форма – могат да са двуглави, без камшичета, криви, с множество опашки, с деформирани главички, което се приема до норма, ако техният процент е не повече от 8.5%, от общото количество на сперматозоидите в пълно-обемен еякулат. Делът на аномалните сперматозоиди се определя по две методики:

1/ Чрез изучаване морфологията на сперматозоидите в нативен еякулат, т.е. прясно-добита сперма, разглеждана под микроскоп в нативна форма. При това се пресмята на всеки 100 сперматозоида, колко са аномални. Този метод е неточен и отчасти субективен, тъй като без специална обработка на спермата не винаги могат да се видят всички нейни клетки. Освен това, сперматозоидите се движат и трудно понякога могат да бъдат разгледани детайлно.

2/ При превишаване на аномалните сперматозоиди от бариерата от 50%, се провежда изучаване на морфологията им в оцветен вид. За целта, капка сперма се размазва по предметно стъкло, което се изсушава на поток въздух, обработва се със спирт, отново се изсушава, преминава оцветяване в няколко оцветителя, отмива се от излишните оцветители и след това се капва специален балсам, чрез който под имерсия се наблюдават сперматозоидите. След такава обработка сперматозоидите се обездвижват, оцветяват и прикрепват към предметното стъкло, с което лесно могат да се диагностицират.

Качество на спермата – за нейната оценка се преценяват не само делът на аномалните сперматозоиди (следва да бъде не по-малко от 85% в оцветна намазка), но също и средното количество патологии на един сперматозоид, т.е. т.нар. индекс на спермални нарушения (SDI) и средното количество патологии на един аномален сперматозоид (т.нар. индекс на тератозооспермия -  TZI). При надвишаване на TZI над 1.6, спермата се счита за аномална, а при превишаване на SDI над 1.6 могат да възникнат проблеми дори при изкуствено оплождане.

Спермаглутинация – т.е. слепване, коагулиране на сперматозоидите – представлява сигнал за имунни нарушения и конфликти. Често неправилно се смята, че аглутинацията не позволява на сперматозоидите да се движат свободно и да достигнат яйцеклетката. Това не е вярно. Само по себе си, слепването обхваща една не голяма част от сперматозоидите, и не препятства на движението на повечето, но наличието на аглутинация може да свидетества за присъствие в еякулата на атиспермални антитела, които да станат причина за безплодие. Истинската спермаглутинация не винаги може да се разпознае лесно, понякога се изискват методики за отличаването й от т.нар. спермагрегация. Агрегацията на сперматозоидите (сперагрегацията), това е слепване, предизвикано от неимунни причини, а от слуз, която се съдържа в семенната течност. Спермагрегацията на фертилните сперматозоиди не оказва влияние.

Антиспермални антитела (АСА)  – те представляват антитела на организма срещу сперматозоидите, като те потискат движението на сперматозоидите. Прилепвайки към главичката им, те препятстват оплождането. АСА могат да се образуват както в организма на мъжете, така и в организма на жените, водейки до безплодие. За диагностициране на АСА в спермата се ползват различни методики, най-разпространен сред които се явява т.нар. MAR-тест (Mixed Immunoglobuline Reaction - "реакция на имуноглобулините при смесване").

bg-sexologia.info